Ако си участник в бънджи турне

Ако си участник в бънджи турне

Ако си участник в бънджи турне

Ако си скочил с бънджи и си усетил удоволствието от високия адреналин можеш да си представиш какво е да го направиш на 7-8 обекта за два дни. Но представата ти няма да е много точна, защото на турнето се случват куп нетрадиционни неща, които няма къде другаде да ти се случат. Дори да скочиш на традиционно място, като моста на село Буново, то ще бъде в края на нощта или на зазоряване, а каква е гледката от моста при зазоряване… със стелещата се тук-там мъгла над покривите… Ами скок от моста при Розино – в каньона, където за да не се блъснеш в скалите получаваш указания да не отскачаш, така че се залюляваш толкоз, че да се бухнеш в короната на дървото, но това го искаш, защото е нетрадиционно и няма къде другаде да ти се случи.

И ако на мост като този в град Клисура няма нищо особено, то ще направиш ново сътворения от Даниел Манов (главен бънджи инструктор на спортен клуб “Вертикален свят”) скок “махало в ножица”, т.е. едновременно скок “махало” на двама души от противоположните страни на моста с разминаване в крайно долно положение. Много е щуро и емоционално.

И само на турнето може да ти се случи да скочиш от мост над язовир с цамбурване във водата до желаната от теб степен. Ами пещерите… Проходна, с величествената гледка на карстовия каньон, където притихваш пред сътвореното от великата ваятелка – природата и където преживяването при скока е неописуемо.

И в еуфорията от тези и други подобни преживявания неусетно се сближаваш с другите участници в турнето, с които може нищо друго да не те свързва. Сближаваш се до степен да намериш очарование дори в това да пристигнеш уморен късно вечерта на хижа Бузлуджа, да се настаниш за нощувка в каквито и да е условия и да тръгнете 10-15 души да търсите място за вечеря в непрогледната тъмнина, осветявайки пътя само с наличните три челника. А може да ти се случи да заспиш под откритото звездно небе – мушнал се в спалния си чувал на полянка под ромона на рекичка и пропукването на изстиващите въглени на догарящия огън.

И непременно ще си дадеш сметка, дори ще споделиш в групата, че бънджи-специалистите, които ни осигуриха незабравими емоции, можеха да си прекарат двата почивни дни много по-лежерно, вместо да се натоварват физически до изнемогване. Можеха, ако не бяха емоционални, чувствителни и привлечени от щурото, от нетрадиционното……и ако не се бяха захванали да вършат нещо, което вършат с любов. И поради всичко това, накрая, когато се обяви турнето за успешно приключило и се прегърнеме за раздяла, всеки от нас знае, че няма да пропусне следващото турне.

Автор: Ефросина Близнакова ( 71г) – най-възрастната участничка досега в турнетата…