„…за БЪНДЖИ ТУРНЕТО… или как да разкажеш това, което думите не могат да предадат”.
При срещите ми с хората личният ми опит показва, че само лично преживяното от теб носи в себе си знание, стойност и значение. Ако не си спал на твърдата земя, как ще разбереш удоволствието от меките, пухкави и топли завивки у дома? Ако не си бил мокрен и премръзнал, как би могъл да оцениш топлият пламък на горящата камина? Ако не си пил студено кафе разбито в бутилка минерална вода, как ще усетиш нежният мирис и топлия, галещ вкус на сутрешното си кафе? Ако не си ‘прегарял’ на слънце, брулен от вятъра, как ще усетиш морския бриз под чадър със сладолед в ръка или студена, ‘потна’ бира?
Ранно събуждане с обещанията за дълъг и тежък ден. Слънцето изплува, а заедно с него и твоите мечти за ……..и как всичко е възможно да се случи на тези, които са го ‘предизвикали’, които са го накарали да Е.
Започнахме да пътуваме без да знаем кога и къде точно ще спрем и магията на уцелването на точното място се случва. Веднъж ни събуди сутрешната молитва на имам в дивните Родопи. Друг път опитът на вятъра да извика облаците или капките дъжд барабанящи върху палатката ни.
Ето, спалните ни чували са разпилени на чудесно окосена поляна с плодови дръвчета, щурците свирят ли свирят, луната ни се блещи, а ние стоим около огъня и просто споделяме кой каквото има… домат или праскова, сладка и омайна приказка или отчаяние, радост и магия. А небето пълни, пълни млечния път и ти броиш ли броиш…
Ставали сме и преди слънцето да ни подкани и стоейки на парапета на някой мост, готов за скок, го виждаш как изплува от морето и ти политаш към ‘златната’диря.
Всяко място за скачане има свои тайни и чар и колкото и да ги срещаш винаги идват нови и нови. Правим какви ли не щуротии и пак остават още толкова, че и още за правене. Понякога цапваш в река, друг път си с клонка в ръка или изплуваш от водата на някой язовир…или пък падаш в средата на някоя пещера и се дивиш на образуванията, които майката Природа е изрисувала около теб.
……….Расте броя на скоковете, а с тях и усмивките…………
Пътувал си два или три дни, а сякаш си отсъствал със седмици и незнайно как и откъде щастието те спохожда, изпълва те и макар, че си с натежали крайници едва се удържаш да не отлетиш.
Харесвам допирът с Природата, нейните стихии и красоти. Според мен срещите ми с Нея- Природата са завръщане, пътуване към моята искрена, истинска, съкровена същност, завръщане към мен самият. Бънджи скоковете са един от многобройните начини да тръгнеш в тази посока, една малка спирка в безкрайното пътуване. Всичко това са просто думи, които може и нищо да не пробуждат в теб, те могат и нищо да не значат за теб, затова просто ела с нас и опитай.
Автор: Даниел Манов – инструктор бънджи скокове